Брунате
Тръгна първи.
Не спря този път,
Пред стиха засиял в полумрака.
Тръгна за да премине отвъд
И разбира се, нея да чака.
А в неделя е шарен градът
Между езерото и луната.
С красота го изпрати светът
От Нея към светлината.
Тя оправи бомбето, бастуна
(заплатил на таланта цената)
Устните и очите целуна
Лист хартия му сложи в ръката.
Не заплака. Погали челото.
През тавана се срути небето
изкрещя в отчаяние злото –
„Няма смърт, няма смърт за поета.”
Той ще пее и пролет и есен
В свойта болка безмълвен и тих
Свободата е „Кървава песен”
Трудна радост е честния стих.
И тогава сърцето ѝ пръснато
се събра в неочаквана радост.
Та той е тук. И ще е същия
Завинаги, „Докле е младост“
Е, сбогом! Щастието да си път
Е само на поетите познато.
От Трявна тръгнал го позна светът
Намери вечност в
град Брунате.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бисер Бойчев Всички права запазени
