Брутална релност
Брутална съм - не го отричам,
от всяко действие полза извличам.
Наранявам, потушавам, рядко за предателство прощавам.
Живея в друго измерение,
рядко хора допускам,
искам да са със свое мнение.
Не да следват разни тъпи идеали,
които са доста изтъркани и остаряли.
Не мисля за нищо - просто го правя
омръзна ми все от мен да се чака пощада.
Сега е всичко в моите ръце,
груба съм, понякога подла,
не искам ситуацията да е такава,
но е -за съжаление.
Аз съм някого - когото сама не познавам,
аз съм като онези, с които мразя да се сравнавам.
Жалка историйка - зная добре,
но просто ми писна все някой да ме тъпче.
Сега е мой ред да бъда зла,
да бъда убийца на чужди мечти,
наречи ме както искаш ти,
не ме интересуват твоите жалки епитети.
Превърнах се в нещо, в което не желая,
в нещо, в което не съм си и помисляла да мечтая.
Знам каква да бъда - не ме учи,
не се нуждая от лицемерните ти съвети!
Остави ме да живея в своя собствен свят!
Какво? Мислиш си, че не знам, че си от тях...?
Не знам коя съм, но знам как да живея,
знам какво правя - следвам си целта,
нищо друго не ме интересува на света.
В това превърнах се сега,
благодарение на някои хора.
Хора, които ценях и обичах,
хора, заради които от всичко се отричах.
Мислех, че познавам ги,
мислех ги за "свои",
а те ми подариха само един порой.
Порой сълзи - за разбити надежди и мечти,
затова, че обичах, но бе разбито сърцето ми.
Брутална реалност - това е тя,
разбити приятелства и много сълзи,
смачкани сърца и ужасно боли...
от всяко действие полза извличам.
Наранявам, потушавам, рядко за предателство прощавам.
Живея в друго измерение,
рядко хора допускам,
искам да са със свое мнение.
Не да следват разни тъпи идеали,
които са доста изтъркани и остаряли.
Не мисля за нищо - просто го правя
омръзна ми все от мен да се чака пощада.
Сега е всичко в моите ръце,
груба съм, понякога подла,
не искам ситуацията да е такава,
но е -за съжаление.
Аз съм някого - когото сама не познавам,
аз съм като онези, с които мразя да се сравнавам.
Жалка историйка - зная добре,
но просто ми писна все някой да ме тъпче.
Сега е мой ред да бъда зла,
да бъда убийца на чужди мечти,
наречи ме както искаш ти,
не ме интересуват твоите жалки епитети.
Превърнах се в нещо, в което не желая,
в нещо, в което не съм си и помисляла да мечтая.
Знам каква да бъда - не ме учи,
не се нуждая от лицемерните ти съвети!
Остави ме да живея в своя собствен свят!
Какво? Мислиш си, че не знам, че си от тях...?
Не знам коя съм, но знам как да живея,
знам какво правя - следвам си целта,
нищо друго не ме интересува на света.
В това превърнах се сега,
благодарение на някои хора.
Хора, които ценях и обичах,
хора, заради които от всичко се отричах.
Мислех, че познавам ги,
мислех ги за "свои",
а те ми подариха само един порой.
Порой сълзи - за разбити надежди и мечти,
затова, че обичах, но бе разбито сърцето ми.
Брутална реалност - това е тя,
разбити приятелства и много сълзи,
смачкани сърца и ужасно боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Костова Всички права запазени
брутална или не-не оставяй другите да те мачкат !
