Бряг
Душата ми - Птица.
А разумът - Бряг.
Разкъсват ме
двете посоки.
На чувствата -
жрица -
лудувам и в мрак.
А мислите...
хапят жестоко.
Сърцето залоствам.
Преследва ме грях.
Все злото
от упор
ме стреля!
През хаос среднощен
посока избрах.
На куц крак -
в Небето се целя.
Безброден.
И див...
Как Брегът ме зове!
Засядам!
Щастливка -
в колиба.
Без ключ.
И без грош.
Но... Почакай, Небе!
Към тебе
Земята ме вдига.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донка Василева Всички права запазени
