Душата ми - Птица.
А разумът - Бряг.
Разкъсват ме
двете посоки.
На чувствата -
жрица -
лудувам и в мрак.
А мислите...
хапят жестоко.
Сърцето залоствам.
Преследва ме грях.
Все злото
от упор
ме стреля!
През хаос среднощен
посока избрах.
На куц крак -
в Небето се целя.
Безброден.
И див...
Как Брегът ме зове!
Засядам!
Щастливка -
в колиба.
Без ключ.
И без грош.
Но... Почакай, Небе!
Към тебе
Земята ме вдига.
© Донка Василева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
