20.06.2019 г., 8:45

Бряг

1.2K 5 9

Чемширено подстригано е лятото,

ухае на петунии и на море.

Копаем в пясъка за златото,

не е възможно някой да ни спре.

Вместо хълмистото на дюните,

да грейне в нашите очи,

наточваме стрелите на харпуните,

готови за безсмислени войни.

И първо ще избием рибите.

Боли ги тях, а нас не ни боли.

Нали, ще ходим на Карибите,

да харчим пустите пари!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лято с карамфилени деца и облак от петунии!
    Бриз с подстригана коса и издишване на юни!
    Кой уби рибена луна и вълна синеморска!
    Знам късно е сега, откъснати са пердетата
    на черноморски лагуни!

    Тъжна действителност в социална структура😑😑😑
  • Лятото си е хубаво, хората са лоши.
    Бретон от бетон, Инч!
    Навсякъде намираме рими.
  • Хареса ми! Дали заради петуниите, или за чемшира, но все още мирише на море, радост и свобода и горещи спомени.
  • ... извинявам се... бетон!
  • Бетонират поголовно, законно... почти!

Живот на заем

Заемът - това последно средство
животът ни поддържа всеки ден
на дъщеря ми и осигурява детство,
по залък хляб за тебе и за мен...
Така живеем вече много време. ...
983

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...