15.02.2017 г., 22:45

Бръчки

696 2 4

В бръчките под моите очи,
годините като в албум си нося.
В погледа ми, всичко прочети,
задай ми после важните въпроси.

 

Но без да прочетеш и миг не смей
да правиш заключения конкретни.
Навярно ти изглеждам като змей,
страхът от който, като дъвка лепне.

 

Не бой се, а албума разлисти.
Страхът е страх защото да ни плаши.
В бръчките под двете ми очи,
миналото като гарван грачи.

 

В бръчките ми няма тишина.
Времето кодира в тях процеси.
Те са мост за утре през сега,
а зениците са им завеси.

 

Сбръчкана душа и сбръчкан вид,
аз не искам да ви рекламирам.
В бръчките ми, споменът е скрит
и във него смисъла намирам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...