15 февр. 2017 г., 22:45

Бръчки

697 2 4

В бръчките под моите очи,
годините като в албум си нося.
В погледа ми, всичко прочети,
задай ми после важните въпроси.

 

Но без да прочетеш и миг не смей
да правиш заключения конкретни.
Навярно ти изглеждам като змей,
страхът от който, като дъвка лепне.

 

Не бой се, а албума разлисти.
Страхът е страх защото да ни плаши.
В бръчките под двете ми очи,
миналото като гарван грачи.

 

В бръчките ми няма тишина.
Времето кодира в тях процеси.
Те са мост за утре през сега,
а зениците са им завеси.

 

Сбръчкана душа и сбръчкан вид,
аз не искам да ви рекламирам.
В бръчките ми, споменът е скрит
и във него смисъла намирам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...