15 февр. 2017 г., 22:45

Бръчки

699 2 4

В бръчките под моите очи,
годините като в албум си нося.
В погледа ми, всичко прочети,
задай ми после важните въпроси.

 

Но без да прочетеш и миг не смей
да правиш заключения конкретни.
Навярно ти изглеждам като змей,
страхът от който, като дъвка лепне.

 

Не бой се, а албума разлисти.
Страхът е страх защото да ни плаши.
В бръчките под двете ми очи,
миналото като гарван грачи.

 

В бръчките ми няма тишина.
Времето кодира в тях процеси.
Те са мост за утре през сега,
а зениците са им завеси.

 

Сбръчкана душа и сбръчкан вид,
аз не искам да ви рекламирам.
В бръчките ми, споменът е скрит
и във него смисъла намирам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...