Бръчки
В бръчките под моите очи,
годините като в албум си нося.
В погледа ми, всичко прочети,
задай ми после важните въпроси.
Но без да прочетеш и миг не смей
да правиш заключения конкретни.
Навярно ти изглеждам като змей,
страхът от който, като дъвка лепне.
Не бой се, а албума разлисти.
Страхът е страх защото да ни плаши.
В бръчките под двете ми очи,
миналото като гарван грачи.
В бръчките ми няма тишина.
Времето кодира в тях процеси.
Те са мост за утре през сега,
а зениците са им завеси.
Сбръчкана душа и сбръчкан вид,
аз не искам да ви рекламирам.
В бръчките ми, споменът е скрит
и във него смисъла намирам.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
