29.06.2010 г., 23:54 ч.

Бръшлянен спомен 

  Поезия » Пейзажна
1237 0 22

Не случил на село. Било пусто и прашно.

По пътя цял ден жив човек не минавал.

А нощем... тогава наставало страшното -

по двора скиторели гладни чакали.

Не случил на къща. Не дом - кокошарник,

с прогнили греди и дувари кирпичени,

с проскърцващи панти и сянка бръшлянена,

в градината - лапад, пипер и кокичета.

Не случил на добиви. Съхнел бостанът,

асмите не раждали, кравата - ялова.

Съседите - глухи, разжарено пладнето,

от сутрин до вечер все работа, работа...

Накрая заключил с катанец ръждясал,

поел към града - към оазис панелен.

Цветята увехнали, дворът тревясал,

а той бил щастлив, че сред хора живеел.

Но често насън го спохождал неканен

звънливият ромон на селската бара,

далечният спомен за сянка бръшлянена,

за малката къщичка с бели дувари.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Е,Нели,аз пък напуснах панеления Бургас и се озовах по незнайни причини във Веселие,Странджа е прекрасна!Тук се роди желанието за поезия,без претенции,но просто това е зова на сърцето ми!
  • Руми, няма конкретен герой, по-скоро съм описала селото на моите баби и дядовци. Ежедневно ми се налага да посещавам много села в целия бургаски регион и ме боли като гледам как всичко е потънало в тъга и разруха. На места, където преди е кипял живот, сега всичко е обрасло в бурени. Това е толкова тъжно!
  • Не зная кой е героя от творбата,но в него виждам стремежа на всички които са родени на село за големия град!За мен,градското чедо пък беше точно обратното,преместих се на село и точно тук открих красотата на живота и поезията!Открих себе си!Прекрасно е!
  • Пишеш вълшебно, прекрасен рисунък, обиграно поетично перо!
    Браво и аплодисменти, Нели!
  • Чудно! Носталгично-топло-тъжно.
    И майсторски написано!
  • О,Нели! Стихът ти ме разтърси с перфектната форма и силното послание!
    понаваксах изгубеното, като прочетох част от осталите ти стихотворения!Чудесни са!Ще продължавам да те чета! И...сърдечно ти благодаря!!!
    Поздрав!
  • Благодаря, че поспряхте при мен!
  • Вечното човешко недоволство....и вечният копнеж към хармония...Преживяно и истинско , хареса ми !
  • Настръхнах като таралеж...Поздрав!
  • !!!!!
  • Прекрасен стих!!!
    Поздравления и от мен!!!
  • Поздравление, наборче. Харесвам твоите безсъници. Ив
  • Ех...защо не се радваме на това,което имаме и защо не сме по-човечни?
    Поздрави за стиха,Нели! Замисли ме сериозно!
  • Не случил на време,на век и на място.
    Не случил на себе си даже бих казала...
    Така е горчиво и много еднакво...
    Дали е съдба, недомисъл,проклятие?

    Благодаря ти Нели за този стих.Натъжи ме с горчивите си истини!
  • Поздрав!Върна ме назад във времето!Мили спомени!
  • Прекрасен стих !
    Много чувства се преливат ,
    на тъга и радост !
    Тъгата изоставената селска къща
    и радостта на градския оазис !
    Поздравления !
  • Браво, Нели!!!
  • Доста се позамислих след прочита. Какво ли бих избрала - непипната природна красота или "а той бил щастлив, че сред хора живеел"...?! Не можах да реша.
    Поздрав!
  • Познат ми е този бръшлянен спомен, Нели!
    Рисуваш много образно!
    Браво!
  • Идилия...
    Уви - отдавна забравена и загърбена от урбанизираното ни бягство.
    Благодаря ти, че припомни на едно селско дете "белите дувари".
    Бъди !!!
  • !!!
Предложения
: ??:??