Бръшлянен спомен
Не случил на село. Било пусто и прашно.
По пътя цял ден жив човек не минавал.
А нощем... тогава наставало страшното -
по двора скиторели гладни чакали.
Не случил на къща. Не дом - кокошарник,
с прогнили греди и дувари кирпичени,
с проскърцващи панти и сянка бръшлянена,
в градината - лапад, пипер и кокичета.
Не случил на добиви. Съхнел бостанът,
асмите не раждали, кравата - ялова.
Съседите - глухи, разжарено пладнето,
от сутрин до вечер все работа, работа...
Накрая заключил с катанец ръждясал,
поел към града - към оазис панелен.
Цветята увехнали, дворът тревясал,
а той бил щастлив, че сред хора живеел.
Но често насън го спохождал неканен
звънливият ромон на селската бара,
далечният спомен за сянка бръшлянена,
за малката къщичка с бели дувари.
© Нели Вангелова All rights reserved.
