29 июн. 2010 г., 23:54

Бръшлянен спомен

1.5K 0 22

Не случил на село. Било пусто и прашно.

По пътя цял ден жив човек не минавал.

А нощем... тогава наставало страшното -

по двора скиторели гладни чакали.

Не случил на къща. Не дом - кокошарник,

с прогнили греди и дувари кирпичени,

с проскърцващи панти и сянка бръшлянена,

в градината - лапад, пипер и кокичета.

Не случил на добиви. Съхнел бостанът,

асмите не раждали, кравата - ялова.

Съседите - глухи, разжарено пладнето,

от сутрин до вечер все работа, работа...

Накрая заключил с катанец ръждясал,

поел към града - към оазис панелен.

Цветята увехнали, дворът тревясал,

а той бил щастлив, че сред хора живеел.

Но често насън го спохождал неканен

звънливият ромон на селската бара,

далечният спомен за сянка бръшлянена,

за малката къщичка с бели дувари.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е,Нели,аз пък напуснах панеления Бургас и се озовах по незнайни причини във Веселие,Странджа е прекрасна!Тук се роди желанието за поезия,без претенции,но просто това е зова на сърцето ми!
  • Руми, няма конкретен герой, по-скоро съм описала селото на моите баби и дядовци. Ежедневно ми се налага да посещавам много села в целия бургаски регион и ме боли като гледам как всичко е потънало в тъга и разруха. На места, където преди е кипял живот, сега всичко е обрасло в бурени. Това е толкова тъжно!
  • Не зная кой е героя от творбата,но в него виждам стремежа на всички които са родени на село за големия град!За мен,градското чедо пък беше точно обратното,преместих се на село и точно тук открих красотата на живота и поезията!Открих себе си!Прекрасно е!
  • Пишеш вълшебно, прекрасен рисунък, обиграно поетично перо!
    Браво и аплодисменти, Нели!
  • Чудно! Носталгично-топло-тъжно.
    И майсторски написано!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...