Измислих те. Сега те нося
в себе си – като зрънце любов.
И те пазя – в сърцето си защо ли те посях?!
Измислих те. И дълго с пръсти
чертаех те по заскреженото стъкло.
На зазоряване, с мисълта по теб.
Измислих те. Сега те пазя
като сетния полъх от лято.
Мечтата на моя живот, без която...
Измислих те. В ръцете си
те скътах – да не мръзнеш –
крехко цвете любов. ...