Бучка лед в топли длани
Измислих те. Сега те нося
в себе си – като зрънце любов.
И те пазя – в сърцето си защо ли те посях?!
Измислих те. И дълго с пръсти
чертаех те по заскреженото стъкло.
На зазоряване, с мисълта по теб.
Измислих те. Сега те пазя
като сетния полъх от лято.
Мечтата на моя живот, без която...
Измислих те. В ръцете си
те скътах – да не мръзнеш –
крехко цвете любов.
По пътя си не съм те извървяла.
Прегръщах те. И те копнях.
И още... До теб ще стигна.
Измислих те. Защо ли?!
С теб изстрадах най-трудните минути.
Жадувам те. И зная, че те има!
За мен и теб – като глътка въздух,
за да дишаме.
За нас – най-чистата глътка вода.
Бучка лед в топли длани. И зрънце любов,
което ще се съвземе
след трудната зима.
Имам те. Имаш ме.
Какво от туй, че те измислих?!
Съществуваш!
В моя свят. И в твоя – аз.
Не сме измислица...
Просто погледни назад -
за миг – почти успях да те настигна.
Защото ли?! Защото се родих
в твоя свят – като измислица, но с име...
Делим наполовина
самота, кръст и грях –
а какво сме без тях?!
Обърни се бавно -
за миг. Виждаш ме.
Изживей ме така, сякаш съм вечност...
© Нели All rights reserved.
