19 дек. 2010 г., 01:39

Бучка лед в топли длани 

  Поэзия » Любовная
1104 0 12

Измислих те. Сега те нося

в себе си – като зрънце любов.

И те пазя – в сърцето си защо ли те посях?!

 

Измислих те. И дълго с пръсти

чертаех те по заскреженото стъкло.

На зазоряване, с мисълта по теб.

 

Измислих те. Сега те пазя

като сетния полъх от лято.

Мечтата на моя живот, без която...

 

Измислих те. В ръцете си

те скътах – да не мръзнеш –

крехко цвете любов.

 

По пътя си не съм те извървяла.

Прегръщах те. И те копнях.

И още... До теб ще стигна.

 

Измислих те. Защо ли?!

С теб изстрадах най-трудните минути.

Жадувам те. И зная, че те има!

 

За мен и теб – като глътка въздух,

за да дишаме.

За нас – най-чистата глътка вода.

 

Бучка лед в топли длани. И зрънце любов,

което ще се съвземе

след трудната зима.

 

Имам те. Имаш ме.

Какво от туй, че те измислих?!

Съществуваш!

 

В моя свят. И в твоя – аз.

Не сме измислица...

Просто погледни назад -

 

за миг – почти успях да те настигна.

Защото ли?! Защото се родих

в твоя свят – като измислица, но с име...

 

Делим наполовина

самота, кръст и грях –

а какво сме без тях?!

 

Обърни се бавно -

за миг. Виждаш ме.

Изживей ме така, сякаш съм вечност...

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??