Буден Мечо
Страшна зима е навън,
Меца спи си зимен сън.
Ала малкото ù мèче
взе, че се събуди вече.
Отвори очички широко,
спи си мама дълбоко.
Самичко не му е добре
и важно решение взе -
с пъргава походка
то да иде на разходка.
Смело навън се подаде,
студът го нападна отзаде,
горкия Мечо стресна,
вятър по носа го плесна.
И по гръбчето дори
бодна го със сто игли.
Преспите дълбоки, страшни
за мечета са опасни.
Туй пък са от вълци стъпки,
брей, полазиха го тръпки.
Я да тича пак при мама
и със меката пижама
да заспива сън дълбок.
А пък близкият поток
бързичко ще го събуди,
щом политнат пеперуди,
за да предаде вестта,
че дошла е пролетта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
