19.01.2018 г., 9:56

Будители

756 2 3

Когато слънце погали нивата,
когато вятър над нея повее,
когато сняг я затрупа през зимата,
и щом се стопи я полее,
тогава покълват зрънцата хиляди,
тогава виждат небето над тях.
И то ги разбужда, окриля ги
да избуят към него, без страх.

 

Не ще покълнат зрънцата хиляди,
и ще изгният в пръстта,
ако нямаха свои будители -
слънце, въздух, вода.

 

Автор: ПИ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Иванов - ПИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Същото бих казала и аз. Прозата ви, на която се натъкнах скоро заслужава специално внимание.Поздрави!
  • Благодаря. Наистина ценя вашето мнение. Вие имате много качествени творби. Не съм ги коментирал, нямам все още навика да го правя, но ми харесват. Още чета.
  • Много е хубаво!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...