Когато слънце погали нивата,
когато вятър над нея повее,
когато сняг я затрупа през зимата,
и щом се стопи я полее,
тогава покълват зрънцата хиляди,
тогава виждат небето над тях.
И то ги разбужда, окриля ги
да избуят към него, без страх.
Не ще покълнат зрънцата хиляди,
и ще изгният в пръстта,
ако нямаха свои будители -
слънце, въздух, вода.
Автор: ПИ
© Пламен Иванов - ПИ All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
