Будна кома

11.12.2024 г., 18:57 ч.

Поезия » Любовна

61 1 3

БУДНА КОМА

Без теб живея – сякаш в будна кома.

Но и това е, все пак, „C'est la Vie“.

И моят ден се влачи – все по-тромав.

А в нощите ми сън не ме лови.

Добър ли бе светът със мен, жесток ли?

Да те издирвам – струпах трудов стаж.

Привиждат ми се светлите ти рокли.

Но все така за мен си луд мираж.

Скиталец, в най-бездънните пустини

за теб аз писах, плаках и се смях.

И чезнех във зениците ти сини! –

навеки твой печален развейпрах.

Какво си ти? Видение от Рая?

Светулчица ли в есенни гори?

Нима дойде часът? – да осъзная,

че аз без теб не чиня пет пари?

Без теб забравих малкото си име.

Жив корабокрушенец върху риф.

Ела? И просто топло приюти ме? –

във смисъла – за теб да бъда жив!

11 декемврий 2024 г.

гр. Варна, 13, 15 ч.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.