Будна кома
БУДНА КОМА
Без теб живея – сякаш в будна кома.
Но и това е, все пак, „C'est la Vie“.
И моят ден се влачи – все по-тромав.
А в нощите ми сън не ме лови.
Добър ли бе светът със мен, жесток ли?
Да те издирвам – струпах трудов стаж.
Привиждат ми се светлите ти рокли.
Но все така за мен си луд мираж.
Скиталец, в най-бездънните пустини
за теб аз писах, плаках и се смях.
И чезнех във зениците ти сини! –
навеки твой печален развейпрах.
Какво си ти? Видение от Рая?
Светулчица ли в есенни гори?
Нима дойде часът? – да осъзная,
че аз без теб не чиня пет пари?
Без теб забравих малкото си име.
Жив корабокрушенец върху риф.
Ела? И просто топло приюти ме? –
във смисъла – за теб да бъда жив!
11 декемврий 2024 г.
гр. Варна, 13, 15 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
