Dec 11, 2024, 6:57 PM

Будна кома 

  Poetry » Love
59 1 3

 

БУДНА КОМА

 

Без теб живея – сякаш в будна кома.

Но и това е, все пак, „C'est la Vie.

И моят ден се влачи – все по-тромав.

А в нощите ми сън не ме лови.

 

Добър ли бе светът със мен, жесток ли?

Да те издирвам – струпах трудов стаж.

Привиждат ми се светлите ти рокли.

Но все така за мен си луд мираж.

 

Скиталец, в най-бездънните пустини

за теб аз писах, плаках и се смях.

И чезнех във зениците ти сини! –

навеки твой печален развейпрах.

 

Какво си ти? Видение от Рая?

Светулчица ли в есенни гори?

Нима дойде часът? – да осъзная,

че аз без теб не чиня пет пари?

 

Без теб забравих малкото си име.

Жив корабокрушенец върху риф.

Ела? И просто топло приюти ме? –

във смисъла – за теб да бъда жив!

 

11 декемврий 2024 г.

гр. Варна, 13, 15 ч.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??