Будна съм...
очите ми откраднаха ги луди.
Билетите раздават ги накрая -
за там не ми останаха заслуги.
Будна съм... Далече от високото,
където никога не съм била.
А Падналият Ангел във дълбокото
ме чака със запалени крила.
Будна съм... Душата ми е празна,
в замяна на запълненото място.
Глупостта е болест, но заразна -
продадена душа - без ресто.
Будна съм... Изгонена от Рая,
а съня ми ще го вземат други,
неопитали на грешките ми пая -
парчетата отвътре ще са кухи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
