12.01.2008 г., 11:45

Будна съм...

1.1K 0 21
Будна съм... Преди сънувах Рая,
очите ми откраднаха ги луди.
Билетите раздават ги накрая -
за там не ми останаха заслуги.



Будна съм... Далече от високото,
където никога не съм била.
А Падналият Ангел във дълбокото
ме чака със запалени крила.



Будна съм... Душата ми е празна,
в замяна на запълненото място.
Глупостта е болест, но заразна -
продадена душа - без ресто.



Будна съм... Изгонена от Рая,
а съня ми ще го вземат други,
неопитали на грешките ми пая -
парчетата отвътре ще са кухи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...