12 ene 2008, 11:45

Будна съм...

  Poesía » Otra
1.1K 0 21
Будна съм... Преди сънувах Рая,
очите ми откраднаха ги луди.
Билетите раздават ги накрая -
за там не ми останаха заслуги.



Будна съм... Далече от високото,
където никога не съм била.
А Падналият Ангел във дълбокото
ме чака със запалени крила.



Будна съм... Душата ми е празна,
в замяна на запълненото място.
Глупостта е болест, но заразна -
продадена душа - без ресто.



Будна съм... Изгонена от Рая,
а съня ми ще го вземат други,
неопитали на грешките ми пая -
парчетата отвътре ще са кухи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....