Будни отпечатъци
И любовта понякога е тъжна...
В една пътечка стъпките събрала,
а ехото на бащината къща
посреща скъпи гости непоканени.
Със сребърно мълчание обвива
във паяжина страховете детски,
съветите забравени и мили
и дланите преливащи от щедрост...
И любовта понякога е тъжна...
Когато я обстрелват закъснително
забравени, пропуснати, избързали
и отлетели безвъзвратно истини.
И само дати, прах, трева и спомени
гнездо са свили - болка да отглеждат.
А в тишината мълком като прошка
лъч светлина в прозореца просветва...
И любовта понякога е тъжна...
Строшила на парченца огледалото
със образи, които са си тръгнали
и сенките им бавно избледняват...
И само в сънищата пълноценно
живеят както някога и дишат.
Оставят будни отпечатъци по мене,
да ми помагат с липсата да свикна...
24.09.2011.
три години без баща ми
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
