Довереница (Дочка Василева) Довереница (Дочка Василева)
99 499
Sep 25, 2011, 5:53 PM

Будни отпечатъци

1K 0 29

И любовта понякога е тъжна...

В една пътечка стъпките събрала,

а ехото на бащината къща

посреща скъпи гости непоканени.

Със сребърно мълчание обвива

във паяжина страховете детски,

съветите забравени и мили

и дланите преливащи от щедрост...

 

И любовта понякога е тъжна...

Когато я обстрелват закъснително

забравени, пропуснати, избързали

и отлетели безвъзвратно истини.

И само дати, прах, трева и спомени

гнездо са свили - болка да отглеждат.

А в тишината мълком като прошка

лъч светлина в прозореца просветва...

 

И любовта понякога е тъжна...

Строшила на парченца огледалото

със образи, които са си тръгнали

и сенките им бавно избледняват...

И само в сънищата пълноценно

живеят както някога и дишат.

Оставят будни отпечатъци по мене,

да ми помагат с липсата да свикна...

 

24.09.2011.

три години без баща ми

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • swetew (Свет Светев)
    swetew (Свет Светев)
    Страхотно, носталгично и истинско! Само суперлативи!
  • Индиана (Криси)
    Индиана (Криси)
    Не свикваме с липсата, Доче...как добре те разбирам...2 год. без моя мил татко...Нека почиват в мир.
  • anarilska (Цветана Качерилска)
    anarilska (Цветана Качерилска)
    Харесах този ракурс на любовта - през сетивата на тъгата!
    Поздрави!
  • rozalin (Галина Москова)
    rozalin (Галина Москова)
    "И любовта понякога е тъжна...
    Строшила на парченца огледалото"

    И тръгвам по пътеката във бяло
    към светлината на отминалото лято!
    Поклон!
  • Ilis (Алина Стоянова)
    Ilis (Алина Стоянова)
    !!!!!!!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0