Будоари
Бездомно тежките червени будоари -
покой за нечие съзнание без свян -
километри сиви, болни тротоари
доведоха ме там - на стария таван,
сред пурпурния рай на моя сън,
без теб, без мен, в далечното отвъд,
където и съм тайна нощна и не съм,
на будоарите, о, най е бездомен домът...
Плясъци сипкави на ураганни вълни
давят реалността, ала до кея,
аз виждам преродени мъже и жени
те са жално-щастливи и пеят...
Будоарите изгарят тихо в червено,
но не ме будят и аз изгарям във тях
малко е далечно и малко студено,
и се прераждам във син нощен смях...
Изгревът ми залязва в стенание,
и хубаво е сред пурпурната завеса -
аз изгубих малкото свято желание
да съм прекрасна реална принцеса.
Добро е утрото, червени са дните,
и моят сън като птица безкрила
и все тъй самотна при кея долита:
отдавна на нея съм и простила,
че ме измъкна от будния, блудакав ден
на истории, лишени от смисъл и край,
днес червената песен, написана в мен,
създава, рисува най-червения рай...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Кожухарова Всички права запазени
