Сънувам мравки и подреждам хаоси.
Намирам път във бързащи посоки.
Надграждам вкаменелости и старости -
да дишат и живеят по-широко.
И уж надграждам, а все пак ми бяга
усещането за съгласие със себе си.
И свикнах на краката да ми стяга -
обути и във вяра, и във ерес.
А мравките не слагат под съмнение
посоки, върхове и принадлежности.
В сковаващ страх от скучно дребнотемие
е все по-трудно да изписваш вежди.
Живея като в сън, затуй наяве
и равното по път ми става стръмно.
В най-меките си пропасти пропадам
и търся хапче... Хапче за безсъние.
© Елена Биларева Всички права запазени