15.12.2013 г., 11:32 ч.  

Будуване 

  Поезия » Философска
685 0 14

Сънувам мравки и подреждам хаоси.
Намирам път във бързащи посоки.
Надграждам вкаменелости и старости -
да дишат и живеят по-широко.

И уж надграждам, а все пак ми бяга
усещането за съгласие със себе си.
И свикнах на краката да ми стяга -
обути и във вяра, и във ерес.

А мравките не слагат под съмнение
посоки, върхове и принадлежности.
В сковаващ страх от скучно дребнотемие
е все по-трудно да изписваш вежди.

 

Живея като в сън, затуй наяве

и равното по път ми става стръмно.

В най-меките си пропасти пропадам

и търся хапче... Хапче за безсъние.

 

 

© Елена Биларева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??