~ Ощастливената есен – ощастливява! ~
~ детско ~
Кой тази сутрин чука по стъклата?
Кой дворчето с килимче е застлал?
От где се е довлякла и мъглата?
А кой ли е килимчето изткал?
С въпроси ме отрупа моето внуче.
Разказах й за влажната мъгла,
за листите, които леко чукат,
за есента, която е дошла.
Възторгната от есента красива,
събу сандалките си бързо тя
и без да пита скочи като дива
върху килимчето от есенни листа.
Прескачаха се с кучката игрива,
направиха дори „кълбо напред”,
а есента – същинска самодива –
от щастие им подари букет!
Автор – Литатру
© Величка Богданова - Литатру Всички права запазени