21.02.2017 г., 14:06

Букет с цветя

900 0 0

                                             Букет с цветя

 

                   Не ща букет цветя да получавам по куриер,

                   а малко горско цветенце, но лично

                   и радостно, притихнало във твоите ръце

                   във пазвата си топла аз да скрия

                   и до сърцето тупкащо да го допра,

                   в сълзите си да го изкъпя

                   и нежно да целуна листенцата му крехки,

                   и да си мисля, че твойте устни са това.

 

                   Мечтая си за твоя думичка една,

                   но казана с изгаряща любов и чувство,

                   а не безброй изкуствени слова,

                   все празни и без капка съдържание.

 

                   Желая в твоя поглед да се потопя,

                   а не обгърната от ледена прегръдка,

                   в смразяваща и пуста самота

                   да бъда гледана с невиждащи очи.

 

                   Аз искам да сме само двамата –

                   достатъчни и влюбени във стихнало безумие,

                   и в миг блаженство, във смълчано щастие,

                   да се обичаме и да сме заедно,

                   но само истински!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивета Минева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...