21.02.2017 г., 14:06

Букет с цветя

899 0 0

                                             Букет с цветя

 

                   Не ща букет цветя да получавам по куриер,

                   а малко горско цветенце, но лично

                   и радостно, притихнало във твоите ръце

                   във пазвата си топла аз да скрия

                   и до сърцето тупкащо да го допра,

                   в сълзите си да го изкъпя

                   и нежно да целуна листенцата му крехки,

                   и да си мисля, че твойте устни са това.

 

                   Мечтая си за твоя думичка една,

                   но казана с изгаряща любов и чувство,

                   а не безброй изкуствени слова,

                   все празни и без капка съдържание.

 

                   Желая в твоя поглед да се потопя,

                   а не обгърната от ледена прегръдка,

                   в смразяваща и пуста самота

                   да бъда гледана с невиждащи очи.

 

                   Аз искам да сме само двамата –

                   достатъчни и влюбени във стихнало безумие,

                   и в миг блаженство, във смълчано щастие,

                   да се обичаме и да сме заедно,

                   но само истински!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивета Минева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...