21 февр. 2017 г., 14:06

Букет с цветя

905 0 0

                                             Букет с цветя

 

                   Не ща букет цветя да получавам по куриер,

                   а малко горско цветенце, но лично

                   и радостно, притихнало във твоите ръце

                   във пазвата си топла аз да скрия

                   и до сърцето тупкащо да го допра,

                   в сълзите си да го изкъпя

                   и нежно да целуна листенцата му крехки,

                   и да си мисля, че твойте устни са това.

 

                   Мечтая си за твоя думичка една,

                   но казана с изгаряща любов и чувство,

                   а не безброй изкуствени слова,

                   все празни и без капка съдържание.

 

                   Желая в твоя поглед да се потопя,

                   а не обгърната от ледена прегръдка,

                   в смразяваща и пуста самота

                   да бъда гледана с невиждащи очи.

 

                   Аз искам да сме само двамата –

                   достатъчни и влюбени във стихнало безумие,

                   и в миг блаженство, във смълчано щастие,

                   да се обичаме и да сме заедно,

                   но само истински!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивета Минева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...