9.04.2011 г., 22:14

Букетче от мечти

2.4K 0 25

    Букетче от мечти

 

Любими мой!

Сега съм само трепет.

И вопъл,

и очакване,

и зов...

Предвкусвам

и го искам,

и усещам...

 

Звездите ще са наши тази нощ!

 

Ще дойдеш, знам.

(И двамата го искаме.)

Ще бъде повече и от любов.

Мигът на преоткритата ни истина,

към който съм вървяла

цял живот.

 

За теб ще се изнижа от годините.

Ще се налея – като райски плод.

Не ме щади.

Най-диво ме обичай

и с дива жажда ме превръщай в стон.

 

Сега тръгни към мене –

с капка лудост.

И пак до лудост нека да боли.

Обичам!

И за първи път съм влюбена.

Букетче от мечти ми донеси.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мили момичета: Жанет, Елена, Нели и Вятърко, връщам се да доогледам и редактирам стиховете си. И така видях с непростимо закъснение щедрите ви оценки.
    Извинявам се за закъснението и от все сърце благодаря.
    В такова състояние съм, че всичко написано дотук ми се струва некачествено.
    И вашите думи ми върнаха куража.
    Бъдете здрави и щастливи!
    С обич към всички тук!
  • Жубаво написано!Прекрасно!
  • ЗДРАВЕЙ,ЕЛИЦА,
    ПРОЧЕТОХ МНОГО ОТ СТИХОВЕТЕ ТИ.БРАВО!ВСИЧКИ СА ПРЕКРАСНИ!
    КОМПЛИМЕНТИ!
  • Трогна ме... разплака ме стихът ти...
    Такъв стих се чете с душата...
    БЛАГОДАРЯ ТИ!!!
  • За втори път се връщам на този стих и се чудя какво да ти напиша.Толкова много ми хареса че просто не мога да намеря най- подходящите думи.Невероятни усещания породи в мен благодаря за което.Поздрав и прегръдка!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...