9.04.2011 г., 22:14

Букетче от мечти

2.4K 0 25

    Букетче от мечти

 

Любими мой!

Сега съм само трепет.

И вопъл,

и очакване,

и зов...

Предвкусвам

и го искам,

и усещам...

 

Звездите ще са наши тази нощ!

 

Ще дойдеш, знам.

(И двамата го искаме.)

Ще бъде повече и от любов.

Мигът на преоткритата ни истина,

към който съм вървяла

цял живот.

 

За теб ще се изнижа от годините.

Ще се налея – като райски плод.

Не ме щади.

Най-диво ме обичай

и с дива жажда ме превръщай в стон.

 

Сега тръгни към мене –

с капка лудост.

И пак до лудост нека да боли.

Обичам!

И за първи път съм влюбена.

Букетче от мечти ми донеси.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мили момичета: Жанет, Елена, Нели и Вятърко, връщам се да доогледам и редактирам стиховете си. И така видях с непростимо закъснение щедрите ви оценки.
    Извинявам се за закъснението и от все сърце благодаря.
    В такова състояние съм, че всичко написано дотук ми се струва некачествено.
    И вашите думи ми върнаха куража.
    Бъдете здрави и щастливи!
    С обич към всички тук!
  • Жубаво написано!Прекрасно!
  • ЗДРАВЕЙ,ЕЛИЦА,
    ПРОЧЕТОХ МНОГО ОТ СТИХОВЕТЕ ТИ.БРАВО!ВСИЧКИ СА ПРЕКРАСНИ!
    КОМПЛИМЕНТИ!
  • Трогна ме... разплака ме стихът ти...
    Такъв стих се чете с душата...
    БЛАГОДАРЯ ТИ!!!
  • За втори път се връщам на този стих и се чудя какво да ти напиша.Толкова много ми хареса че просто не мога да намеря най- подходящите думи.Невероятни усещания породи в мен благодаря за което.Поздрав и прегръдка!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...