Була

Истина ли е това

Не успявам никога да разбера

Истина ли е

Че твоят поглед ме пречупва

През призмата на твоята душа

Или е истина че аз

Пречупвам всичко

 излязло 

От твоята уста

В опит да намеря

Капчица любов

Взаимност и от твоята страна

Наречи ме изкривена

Но ако за туй виновен си е твоят поглед

Открехната оставям си душевната врата

Ако пък съм аз човека

Който чупи

Чупи

И пречупва

И разбива

И накъсва

И съдира

И разкъсва

И довършва

Без грам милостиня

Наивност ако ме надвива

Почни и ти да чупиш

Да чупиш

И съдираш

Да разкъсваш

Да обираш

След това

каквото е останало

От моята душа

Покажи ми пътя 

Откъде да мина

Искам да се добера

до твоя оазис

Но и сама ще го създам

Ако се налага

Ако в твоята душа

Шири се пустиня