9.06.2018 г., 11:13

Булевардът на разбитите сърца

452 1 4

На булеварда на разбитите сърца,

където всичко тъжно е красиво,
където скитат маски без лица,
където всяко чувство е лъжливо.

 

Където всеки търси топлота,
където поглед в погледи се взира, 
където чезне всяка суета, 
където обич трудно се намира.

 

Където вярата е стока скъпа,
която никой не купува със парѝ, 
където мъката е само муза 
за този, който може да твори.

 

Kъдето се събуждаш със надежда, 
че няма вечно да живееш сам, 
и всеки миг живот се свежда, 
че няма дълго да се луташ там.

 

На този булевард от дълги дни живея
и търся някой да даря със топлина. 
Желая пак отново да се смея, 
отново да откривам в маските лица.

 

Желая пак да имам вяра, 
която някой да ми подари. 
Желая някой да сломи пожара
от предната любов оставен да гори.

 

Желая също сбъдната надежда
за истинност и вяра във красивата любов,
желая пътят, който ме отвежда 
от всичко на което бях преди готов.

 

Желая също много сили
да простя, когато съм предаден,
за мъката в душите скрили, 
за пътя, който ни е даден.

 

На булеварда на разбитите сърца
написах с едри сълзи твойто име, 
и ако откриеш в маските лица 
не се страхувай, просто намери ме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Минковски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...