ria (Гергана Иванова) ria (Гергана Иванова)
12 284
5.11.2008 г., 13:39

Бумеранг

1K 0 14
Животът умира.
     Поетапно издъхва.
          Сякаш е болен
                на "ти" със Смъртта...
                    Сърцето му спира.
                          После с дрибъл въздъхва...
                                Пулсът лениво изтласква кръвта...
Животът е старец...
     Побелял от издънки -
           криви пътеки
                към Правия път...
                     Летеше с "Баварец"..
                            Гъзарееше в дънки...
                                  Бе му море до коляно, Светът...
А днес е заседнал...
     Като пенис сред климакс...
           Даже да пишка
                 успява едва...
                      През толкоз морета,
                           бумерангово минал -
                                търси да кацне в калта... У дома...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0