Бумерангът на съдбата
Омлет ришиф да сготвя - като лани,
кугиш на гости бе ми челядта!
Цял ден пилците си търсех в двóро,
'ма той - пителя, ма изненадá!
Пусегнех ли да вида у полóго,
поглеждаше ма с поглед изумен,
търкаляше са пред галоша бързо
тъй, 'га че бе обезглавен!
Приспах унуци и наум си казаф:
- Сига та 'фанах, петльо, у тъма!
'Ш'ти тегля ножа, щом като ни даваш
кокошките да ми 'нисът яйца!
Прочел наверно тези мои мисли,
той 'доди и до мене са 'отри,
пък после заподсмърча жалну
и речи, ама 'гаче през сълзи:
- Стопанке моя, свий си знамената -
нидей посяга в моя мъжки двор,
че те са ми харема, и раята...
Без тях какво съм? А? Дървото - чвор!
За смях ще стана тъй-цък у селóту -
комшийските петли ша ма скопят.
Ти грях ни слагай на душа, защоту
'ш съ върни, щом мъже та навестят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
