Бумерангът на съдбата
Омлет ришиф да сготвя - като лани,
кугиш на гости бе ми челядта!
Цял ден пилците си търсех в двóро,
'ма той - пителя, ма изненадá!
Пусегнех ли да вида у полóго,
поглеждаше ма с поглед изумен,
търкаляше са пред галоша бързо
тъй, 'га че бе обезглавен!
Приспах унуци и наум си казаф:
- Сига та 'фанах, петльо, у тъма!
'Ш'ти тегля ножа, щом като ни даваш
кокошките да ми 'нисът яйца!
Прочел наверно тези мои мисли,
той 'доди и до мене са 'отри,
пък после заподсмърча жалну
и речи, ама 'гаче през сълзи:
- Стопанке моя, свий си знамената -
нидей посяга в моя мъжки двор,
че те са ми харема, и раята...
Без тях какво съм? А? Дървото - чвор!
За смях ще стана тъй-цък у селóту -
комшийските петли ша ма скопят.
Ти грях ни слагай на душа, защоту
'ш съ върни, щом мъже та навестят!
© Петя Кръстева All rights reserved.
