Jun 3, 2010, 6:16 PM

Бумерангът на съдбата 

  Poetry » Humour
1119 0 26

 

Омлет ришиф да сготвя - като лани,

кугиш на гости бе ми челядта!

Цял ден пилците си търсех в двóро,

'ма той - пителя, ма изненадá!

 

 

Пусегнех ли да вида у полóго,

поглеждаше ма с поглед изумен,

търкаляше са пред галоша бързо

тъй, 'га че бе обезглавен!

 

 

Приспах унуци и наум си казаф:

- Сига та 'фанах, петльо, у тъма!

'Ш'ти тегля ножа, щом като ни даваш

кокошките да ми 'нисът яйца!

 

 

Прочел наверно тези мои мисли,

той 'доди и до мене са 'отри,

пък после заподсмърча жалну

и речи, ама 'гаче през сълзи:

 

 

- Стопанке моя, свий си знамената -

нидей посяга в моя мъжки двор,

че те са ми харема, и раята...

Без тях какво съм? А? Дървото - чвор!

 

 

За смях ще стана тъй-цък у селóту -

комшийските петли ша ма скопят.

Ти грях ни слагай на душа, защоту

'ш съ върни, щом мъже та навестят!

 

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??