5.10.2008 г., 12:22

Бунт е в душата!

919 0 2

Бунт е в душата!

Очите плачат!

                Сърцето рони кървави сълзи...!

И питам се - къде са чудесата...? 

Дали съществуват или са само мечти?!

Животът като пясък през пръстите изтича...

опитвам да го задържа... Уви!

Ситен е пясъка,пръстите хлабави...

Със съжаление гледам го... там на земята,

купчинка прави, оставя следи...

И ако чудесата ги имаше, аз бих събрала го отново,

бих стиснала пръсти до болка дори,

и нямаше да позволя да страдам, да плача и да съжалявам...

а щях да сътворя кулата на моите мечти!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любка Тошкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Любче, не бъди тъжна мила. Изпитанията ни правят по-силни, по-мъдри и разумни. Пожелавам ти да намериш красива и щастлива любов, която да изтрие твойте сълзи и винаги усмихната да бъдеш ти. Вече ми се струва, че няма щастливи хора, дано да греша ...
  • Напразно се бунтува душата ти ...
    ..че ако няма сълзи как ще оцениш смеха ; ако няма страдание и болка как ще усетиш щастие и радост ...нищо не е пропиляно и нищо не е загуено - всичко си има смисъл и то е да почувстваш че си живял.
    Поздрав за стиха .

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...