Papalisimo (Давид Иванов)
49 406
31.07.2017 г., 1:20 ч.

Бунтарът 

  Поезия
711 4 8

Сърцето ми в огън страшен гори! 

Духа ми в метежен устрем

все напред лети!

Бунтар в окови тесни да е не търпи –

аз чувам в урагана живот

бойния вик на мойте деди.

 

Света потънал е в 

саморазруха и войни! 

Аз не мога да съм такъв- 

да вървя с наведена глава, 

когато пътя ни осеян е с 

омраза и кръв.

 

На върха стоят вълци и чакали, 

потънали в свирепа битка за власт.

Кому е нужна вашата слава, 

щом научихте се да угнетявате

душата човешка до забрава!

 

Господа! 

Стига с вашите приказки,

илюзорно сладки –

никой не ще да вярва вече в тях.

От лъжи, пари и измами

обдули сте се като мях.

Вървете лешояди проядени

в преизподнята –

нека да ми е грях! 

 

Мерзавци!

Искам света ви да запаля

На бунт! На борба! 

За една нова и светла бъднина.

Бунтар съм! 

В стадото ваше не мога

да бъда овца. 

Настървено боря се с вас

да се завърна

в моята обетована земя!

© Давид Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??