Бунтарът
Сърцето ми в огън страшен гори!
Духа ми в метежен устрем
все напред лети!
Бунтар в окови тесни да е не търпи –
аз чувам в урагана живот
бойния вик на мойте деди.
Света потънал е в
саморазруха и войни!
Аз не мога да съм такъв-
да вървя с наведена глава,
когато пътя ни осеян е с
омраза и кръв.
На върха стоят вълци и чакали,
потънали в свирепа битка за власт.
Кому е нужна вашата слава,
щом научихте се да угнетявате
душата човешка до забрава!
Господа!
Стига с вашите приказки,
илюзорно сладки –
никой не ще да вярва вече в тях.
От лъжи, пари и измами
обдули сте се като мях.
Вървете лешояди проядени
в преизподнята –
нека да ми е грях!
Мерзавци!
Искам света ви да запаля
На бунт! На борба!
За една нова и светла бъднина.
Бунтар съм!
В стадото ваше не мога
да бъда овца.
Настървено боря се с вас
да се завърна
в моята обетована земя!
© Давид Иванов All rights reserved.
