Бунтът на едно сърце

AnaMarina (Яна)
310 411

30.03.2014 г., 22:03 ч.

Поезия

424 0 0

Бунтът на едно сърце

Болка сковава тялото.

Не помръдва.

Но сърцето крещи.

Тъпанчетата му спуква.

Иска те.

Не спира да зове.

Тялото лежи. Неподвижно.

Непотребно.

Никому ненужно.

Изстива.

А отвътре сърцето пърха.

И гори. Шепти. И крещи.

Писък.

Силен трус.

Конвулсии.

И малка струйка кръв.

Тяло не ми трябва щом имам теб!

Безжизнено остава да лежи

там - в самота и прах -

едно тяло с дупка по средата.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.