AnaMarina (Яна)
30 330

Mar 30, 2014, 10:03 PM

Бунтът на едно сърце

Poetry

569 0 0

Бунтът на едно сърце

Болка сковава тялото.

Не помръдва.

Но сърцето крещи.

Тъпанчетата му спуква.

Иска те.

Не спира да зове.

Тялото лежи. Неподвижно.

Непотребно.

Никому ненужно.

Изстива.

А отвътре сърцето пърха.

И гори. Шепти. И крещи.

Писък.

Силен трус.

Конвулсии.

И малка струйка кръв.

Тяло не ми трябва щом имам теб!

Безжизнено остава да лежи

там - в самота и прах -

едно тяло с дупка по средата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0