Бунтът на едно сърце
Болка сковава тялото.
Не помръдва.
Но сърцето крещи.
Тъпанчетата му спуква.
Иска те.
Не спира да зове.
Тялото лежи. Неподвижно.
Непотребно.
Никому ненужно.
Изстива.
А отвътре сърцето пърха.
И гори. Шепти. И крещи.
Писък.
Силен трус.
Конвулсии.
И малка струйка кръв.
Тяло не ми трябва щом имам теб!
Безжизнено остава да лежи
там - в самота и прах -
едно тяло с дупка по средата.
© Яна All rights reserved.