Любов, безкрайност,
бяло мънисто с криле.
Две сърца вплетени
по пътеки сплетени сиджимки…
Наблюдават августовски
от лявата ръка,
подканят необмислено бягство,
пакостливо закачат
сериозни мълчащи хартийки.
Безгрижни към срокове,
забравили датите,
дърпат щепсела
на умни устройства и уреди.
Настръхнали срещу
климатиците се борят
с отчайващи цифри…
И теглят, теглят – навън, вън, вън!
© Misteria Vechna Всички права запазени