TeMiDa (Преследваща северния вятър)
71 1261
3.06.2009 г., 0:12 ч.

Бури и земетресения 

  Поезия » Философска
1037 0 11

Небето тъжно се усмихна
и обгърна ни със сивота.
Куршум ли, буря ли ни стигна,
или просто дяволска тъга?

В небесни гробници белеят
скелети на мъртвата ни скръб.
Светкавиците ни се смеят
като носят аромат на дъжд.

Танцува и земята в ритъм.
Гробен тътен заглуши дъжда.
Земетресенията питат
имат ли с небето ни съдба.

Небето в синьо се усмихна,
ала вече властва сивота.
Куршум ли? Буря ни достигна.
Вече тихо ромоли дъжда...

© Преследваща северния вятър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??