Бури и земетресения
Небето тъжно се усмихна
и обгърна ни със сивота.
Куршум ли, буря ли ни стигна,
или просто дяволска тъга?
В небесни гробници белеят
скелети на мъртвата ни скръб.
Светкавиците ни се смеят
като носят аромат на дъжд.
Танцува и земята в ритъм.
Гробен тътен заглуши дъжда.
Земетресенията питат
имат ли с небето ни съдба.
Небето в синьо се усмихна,
ала вече властва сивота.
Куршум ли? Буря ни достигна.
Вече тихо ромоли дъжда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Преследваща северния вятър Всички права запазени
Какво се случи ли...Интересен въпрос 
