3 июн. 2009 г., 00:12

Бури и земетресения

Поэзия » Философская

1.6K 0 11

Небето тъжно се усмихна
и обгърна ни със сивота.
Куршум ли, буря ли ни стигна,
или просто дяволска тъга?

В небесни гробници белеят
скелети на мъртвата ни скръб.
Светкавиците ни се смеят
като носят аромат на дъжд.

Танцува и земята в ритъм.
Гробен тътен заглуши дъжда.
Земетресенията питат
имат ли с небето ни съдба.

Небето в синьо се усмихна,
ала вече властва сивота.
Куршум ли? Буря ни достигна.
Вече тихо ромоли дъжда...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Aske (Петя Косева)

'Небето в синьо се усмихна,
ала вече властва сивота.'
Ей,това сивото е опасна работа!От него измъкване няма...

Добро стихотворение,Темз

2009-06-26T20:59:30+03:00
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

Благодаря на всички, приятели! Много ме зарадвахте Какво се случи ли...Интересен въпрос

2009-06-06T10:50:46+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Пишеш много зряло за възрастта си!!!Поздрав!!!

2009-06-05T19:36:48+03:00
Sara88 (Сара)

Една прекрасна буря! Поздрав!

2009-06-04T13:24:18+03:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

"Куршум ли, буря ли ни стигна
или просто..."
.....................................................................
Въпрос с повишена трудност, а отговорът е многопосочен...
Елегичен стих с актуално послание!
ПОЗДРАВИ!

2009-06-04T07:03:59+03:00