Jun 3, 2009, 12:12 AM

Бури и земетресения

Poetry » Philosophical

1.6K 0 11

Небето тъжно се усмихна
и обгърна ни със сивота.
Куршум ли, буря ли ни стигна,
или просто дяволска тъга?

В небесни гробници белеят
скелети на мъртвата ни скръб.
Светкавиците ни се смеят
като носят аромат на дъжд.

Танцува и земята в ритъм.
Гробен тътен заглуши дъжда.
Земетресенията питат
имат ли с небето ни съдба.

Небето в синьо се усмихна,
ала вече властва сивота.
Куршум ли? Буря ни достигна.
Вече тихо ромоли дъжда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Aske (Петя Косева)

'Небето в синьо се усмихна,
ала вече властва сивота.'
Ей,това сивото е опасна работа!От него измъкване няма...

Добро стихотворение,Темз

2009-06-26T20:59:30+03:00
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

Благодаря на всички, приятели! Много ме зарадвахте Какво се случи ли...Интересен въпрос

2009-06-06T10:50:46+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Пишеш много зряло за възрастта си!!!Поздрав!!!

2009-06-05T19:36:48+03:00
Sara88 (Сара)

Една прекрасна буря! Поздрав!

2009-06-04T13:24:18+03:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

"Куршум ли, буря ли ни стигна
или просто..."
.....................................................................
Въпрос с повишена трудност, а отговорът е многопосочен...
Елегичен стих с актуално послание!
ПОЗДРАВИ!

2009-06-04T07:03:59+03:00