Бури ( по Милена Римпева)

16.01.2024 г., 16:08 ч.

Поезия » Философска, Акростихове

246 0 1

Има бури, които помитат.

Треперещ, мокър до кости вървиш

И сам изтощен ти се питаш

ще можеш ли докрай да издържиш.

И гъсти мъгли те обгръщат

Не виждаш ни посока, нито път

Не усещаш, защото премръзнал

пак се влачиш през кал и през студ

И трепери от болка сърцето

загубило последен лъч надежда

Дихание липсва и тежко е...

но ти настрани не поглеждай

И знам ще бъде трудно, сложно ,тежко

но пътя си напред ти продължавай

Бори се и пред никой и пред нищо

не се отказвай и не се предавай

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Владимиров (Иво Сотиров)

2024-01-16T21:24:09+02:00

Трудно е да си човек и във всяко едно прераждане да бъдеш Сизиф.Да буташ камъка нагоре и все нагоре...до безкрай...Хубав стих...вярно си схванала идеята за Сизиф.Поздравления !😉