Бури ( по Милена Римпева)
606
0
1
Има бури, които помитат.
Треперещ, мокър до кости вървиш
И сам изтощен ти се питаш
ще можеш ли докрай да издържиш.
И гъсти мъгли те обгръщат
Не виждаш ни посока, нито път
Не усещаш, защото премръзнал
пак се влачиш през кал и през студ
И трепери от болка сърцето
загубило последен лъч надежда
Дихание липсва и тежко е...
но ти настрани не поглеждай
И знам ще бъде трудно, сложно ,тежко
но пътя си напред ти продължавай
Бори се и пред никой и пред нищо
не се отказвай и не се предавай
© Росица Георгиева All rights reserved.
