Не знам дали въобще ме пита
ташунко ти, той - ласкавият крал
дали ще жертвам сан и свита
дали за тебе само съм живял?
Сърцето си на стомна ще заложа,
о, как телòто ми ще понесеш?
Та аз съм гол, о, мили Боже,
смърдя на лук, на чесън и на леш.
И ти си гола - колко ти отива
тъй гола на владайския гранит.
Пък нека йоще гледат ни накриво
монасите със скучния си бит.