14.06.2024 г., 17:42

Буриме

822 2 0

Не знам дали въобще ме пита
ташунко ти, той - ласкавият крал
дали ще жертвам сан и свита
дали за тебе само съм живял?

Сърцето си на стомна ще заложа,
о, как телòто ми ще понесеш?
Та аз съм гол, о, мили Боже,
смърдя на лук, на чесън и на леш.

И ти си гола - колко ти отива
тъй гола на владайския гранит.
Пък нека йоще гледат ни накриво
монасите със скучния си бит.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йотор Амер Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

38 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....