14.06.2024 г., 17:42

Буриме

820 2 0

Не знам дали въобще ме пита
ташунко ти, той - ласкавият крал
дали ще жертвам сан и свита
дали за тебе само съм живял?

Сърцето си на стомна ще заложа,
о, как телòто ми ще понесеш?
Та аз съм гол, о, мили Боже,
смърдя на лук, на чесън и на леш.

И ти си гола - колко ти отива
тъй гола на владайския гранит.
Пък нека йоще гледат ни накриво
монасите със скучния си бит.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йотор Амер Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

38 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...