8.06.2014 г., 23:19

Буря

757 0 3

Небето се бунтува,

проблясква във искри;

еуфория царува

в човешките души.

 

Земята пак очаква

притихнала звезди;

тревата съзерцава,

обляна в светлини.

 

Спектакълът започва,

а първи редове

заела е природата

със свойте цветове.

 

Притихнала гората

слуша във захлас

музика красива

с див, чутовен бас.

 

А само той - човекът,

безмълвно там стои,

гледайки незрящо

безкрайни висоти.

 

Чувствата ликуват,

мислите мълчат.

Нимфите танцуват.

Светлини бучат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Бум- бум Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....