Небето се бунтува,
проблясква във искри;
еуфория царува
в човешките души.
Земята пак очаква
притихнала звезди;
тревата съзерцава,
обляна в светлини.
Спектакълът започва,
а първи редове
заела е природата
със свойте цветове.
Притихнала гората
слуша във захлас
музика красива
с див, чутовен бас.
А само той - човекът,
безмълвно там стои,
гледайки незрящо
безкрайни висоти.
Чувствата ликуват,
мислите мълчат.
Нимфите танцуват.
Светлини бучат.
© Мария Бум- бум All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
