Небето се бунтува,
проблясква във искри;
еуфория царува
в човешките души.
Земята пак очаква
притихнала звезди;
тревата съзерцава,
обляна в светлини.
Спектакълът започва,
а първи редове
заела е природата
със свойте цветове.
Притихнала гората
слуша във захлас
музика красива
с див, чутовен бас.
А само той - човекът,
безмълвно там стои,
гледайки незрящо
безкрайни висоти.
Чувствата ликуват,
мислите мълчат.
Нимфите танцуват.
Светлини бучат.
© Мария Бум- бум All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
