Буря
Отвътре е тихо, дълбоко и празно.
Прозорците са отворени -
мирише на озон.
Проблясва отвътре светкавица
и за миг осветява самотата.
Можем да надникнем в очите си.
Можем да видим къде сме.
После дълго се взираме в мрака:
там бавно избледнява дирята -
тая светеща опашка -
по мократа тъмна улица,
по мокрото тъмно небе.
Затичани нанякъде - бързаме.
Носим сърцата в ръцете си
и зовем бурята,
от която пак ще стане светло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Всички права запазени
