Буря

i2na (Инна)
145 1101

13.06.2019 г., 19:13 ч.

Поезия » Друга

347 2 0

Отвътре е тихо, дълбоко и празно.

Прозорците са отворени -

мирише на озон.

Проблясва отвътре светкавица

и за миг осветява самотата.

Можем да надникнем в очите си.

Можем да видим къде сме.

После дълго се взираме в мрака:

там бавно избледнява дирята -

тая светеща опашка -

по мократа тъмна улица,

по мокрото тъмно небе.

Затичани нанякъде - бързаме.

Носим сърцата в ръцете си

и зовем бурята,

от която пак ще стане светло.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.