9.07.2008 г., 8:19

Буря насред самота

1K 0 0

Когато има буря и небето се продънва от гърмежи,

в мен нарастват хиляди валежи.

Изчезват всичките надежди,

умират моите копнежи.

Студено е навън сега,

така е и във моята душа.

Сърцето ми умря,

лишено от твойта топлина.

Мрачно е моето лице,

без твоите нежни ръце.

Къде си ти,питам аз сега?

Без теб умирам,

тъй както цветето-без светлина.

Останах сам-самичка на таз земя,

докато ти се скиташ по света.

И сам-сама вървя сега,

и тебе викам,

къде си ти сега?

Защо остави ме сама,

във ада да горя?

‘'Обичам те'' крещи моята душа,

но ти не чуваш гласа ми сега,

не виждаш сълзите ми в нощта,

не чувстваш моята болка и тъга!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Боянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...